От Декатлон до Монблан и Гран Парадизо: пътешествието (част 1)

От Декатлон до Монблан и Гран Парадизо: пътешествието (част 1)
20/10/2016 DecathlonBG

След като нашите смели планинари от Декатлон Витоша Михаела, Велислав, Росен и Петър споделиха как се подготвиха за експедицията си до връх Монблан и Гран Парадизо и каква екипировка взеха със себе си, остана да разкажат за най-интересната част – самото пътешествие! Публикуваме разказа им за изкачването на Монблан, последван от този за покоряването на Гран Парадизо в част 2. 

Така чаканото тръгване

3-1

Всичко започна една неделя, в края на юли месец – три момчета и едно момиче, които след цял работен ден, малко след 20:00 ч., успяхме да напъхаме себе си във вече натоварената кола и потеглихме на така чаканото пътешествие. Пътят минава през Сърбия, Хърватска, Словения и Италия и малка част във Франция. Наближавайки Италия, отправна точка става Триест, а минавайки границата компания ни правиха италианските класически естрадни песни по радиото, големият трафик по пътя, хаотични тираджии, сменящи лентата през около минута и правейки пътуването ни малко по-ескстремно. Водещите направления тук са Венеция и Милано, а към края посоката е град Аоста. Стигайки до него и вече слизайки от магистралата пред погледа започват, един зад друг, да се разкриват зелени и заснежени върхове и склонове, къщички и хижи кацнали на хълмове. Наближавайки границата с Франция навлизате още повече в подножията на склонове и ледници, докато стигнете тунела на Мон Блан (Mont Blanc tunnel). Единадесет километровият път през Алпите свързва Италия и Франция, излизайки почти веднага в градчето Шамони (Chamonix), в северо-западната част на Алпите. Това, което прави впечатление, пътувайки през тунела, са аварийните изходи, отбивки и телефонни кабини през няколко метра, специалните сини светлини на стените, за спазване на необходимата дистанция и това, че тунелът е изумително прав – няма завои, няма изкривявания, направо и само направо в подножието на Алпите.

3-4

Като типично туристическо градче Шамони беше пълно с хора дошли от цял свят. Разгледахме малко, купихме карта на района и решихме, че ще се насочим към съседното градче Лез Уш (Les Houches), където да намерим място за първото нощуване. След кратко проучване и разходка намерихме подходящо място да опънем палатка, леко встрани от ски пистите и точно до река Арв, която минава през цялата долина. Хапнахме и не чакахме втора покана за лягане, тъй като на следващия ден ни чакаше дълго изкачване до хижа Тет Рус (Refuge de Tête Rousse).

Изкачването до хижа Тет Рус

Утрото беше прохладно и свежо, пийнахме топъл чай, събрахме палатката и се отправихме към колата, за да приготвим раниците с необходимия багаж за прехода. Докато оправяхме багажа ни подмина колона велосипедисти, бяха вторите, които виждахме за тези дни. Районът на Алпите, както във Франция, така и в Италия, е известен и наситен с байк-паркове и трасета, и събира любители и колоездачи от всяка точка на света. Слънцето вече напичаше доста и около 10:00 бяхме готови за тръгване. Лез Уш се намира на около 1000м надморска височина, по предварителен план трябваше да стигнем на 3200м, където да нощуваме. Пътят минава през прохладна гора с течащи рекички, следвани от зелени слънчеви склонове, прекъсвани тук-там от стръмни изкачвания по камъни и скали. Част от маршрута минава покрай линията на влакче, зъбчата железница (The Tramway du Mont Blanc), което ви качва на 2300м надморска височина, до ледника Бионасай (Bionnassay).

3-13
Оставяйки линията на влака се навлиза в по-високата част от пътеката, зеленината се сменя с каменисти склонове, обсипани с камъни, ронливи пасажи, на няколко по-опасни и тесни места има опънати въжета и изкачване по желязна стълба. На няколко пъти бързо се спускаше мъгла, облаци се издигаха от улеите в съседство и скриваха върховете, които ни заобикаляха. През тази част от изкачването е добре да сте с каска, заради опасността от падащи камъни, а и маршрутът предразполага към подхлъзване.

3-7

Около 21:00 по здрачаване, достигнахме хижа Тетрус и едноименния ледник, ориентирахме се набързо в околността и започнахме да опъваме палатка и да приготвяме вечеря. Оказа се, че нашето пристигане съвпада със слизането от връх Мон Блан на група българи, които разказаха за изкачването си. Тръгването беше планувано още по тъмно, към 03:00-04:00ч и всички бяхме будни тогава. За съжаление, здравословни проблеми ни принудиха само двама от нас да предприемат изкачване, а другите двама да останат при палатката. Пожелахме им успех и уговорихме час, в който да опитаме да се свържем по радиостанциите. Следихме челниците, докъдето можем, по маршрутът нагоре до хижа Готе (Refuge du Gouter 3800м) и известния Голям кулоар, където каменопадите са често явление.

Атаката на Монблан

3-9

Станахме около 03:00ч. – през нощта доста хора се отправяха нагоре много преди ние да се събудим. Оправянето на багажа, стоплянето на водата и лекото хапване ни отне около час. В 04:00ч. тръгнахме нагоре с леки раници. Освен катерачния инвентар (седалка, въже, протриващо устройство, примки, пикел, котки и каска) в раниците имахме и спални чували, по 2.5 литра вода на човек, ядки и шоколади, примус и газ. Предходният ден при пристигането ни до хижа Тетрус, група българи ни дадоха ценна информация: над 3800 метра движението е трудно и те не са успели да изкачат върха от първия път, а са спали на заслон Вало и на следващия ден са постигнали целта си.
След 20мин. от тръгването се озовахме на най-драматичния участък от пътя – „Улея на Мъртвеца“, доколкото разбрахме. Преминаването му беше лесно. Драмата се крие в това обаче, че почти постоянно падат камъни, различни по размер, със супер бърза скорост. Двайсетте метра през Улея са изпълнени с адреналин – гледаш къде стъпваш и то бързо, слушаш дали не идва камък и в същото време главата ти се върти нагоре и напред. Моментът, когато разбираш какво им е на сурикатите.
След прeминаването на Улея последва сваляне на котките (по тях имаше лед и малко сняг) и катерене по ребро към хижа Дом Дю Гуте (прилича на космически кораб). По маршрута има фиксирани въжета на опасните места и в хубаво време е изключено да се загубиш. Разстоянието от палатките на х.Тетрус до х.Дом Дю Гуте го взехме за около 2.5 часа.

3-10
След малка почивка монтирахме: котките, седалките, каските, въжето и смело напред. От Гуте – нагоре само сняг и чудни гледки навсякъде. Имаше леко недоразумение между нас и склона. Над 3800 метра се наблюдава следното явление: има ли наклон – има и почивки. Да, много почивки. Ужким е лесно, не е много стръмно, а тялото иска да спреш. Движехме се с темпото на всички около нас, но с изключение на това, че през 30-40 метра спирахме за минутка да възстановим. Не знам дали от умората или липсата на повече нощувки на 2000+ м надморска височина, но почивките бяха задължителни. Времето ясно, вятър никакъв и много туристи. По-голямата част използваха услугите на алпийски гидове. Ние не.
Следващата и последна постройка преди Мон Блан е заслон Вало. На около 4200 метра предлага подслон при възникнала буря или криза на тялото. Безплатен е и не се стопанисва, леко мръсен, но става. Ние го подминахме и продължихме нагоре. До тук нищо опасно и стряскащо. Ходиш по фирн и се радваш на красивите гледки.

3-11

След заслон Вало има стръмни участъци, при които се движиш по ръба и концентрацията ти трябва да е на ниво. На самия връх има кръст от метални тръби и знаменца и сигурно великолепна гледка… ако няма облаци. Ние направихме няколко снимки и предвид влошаването на времето трябваше да слизаме. Общото ни време с почивки, от Тетрус до Мон Блан, е около 10 часа. Оказа се, че сме последните качили се за през деня. 10 минути след тръгването ни надолу, с невъобразима скорост и без почивки вече имаше много облаци. Заваля суграшица, усещаше се силен вятър, кънтяха далечни гръмотевици. При преминаването на един от ръбовете усетихме и чухме нещо много интересно. Имаше шумолене на ток между главата и каската, по пикела и по котките. Ток, приличащ на този от пиезо кристала на запалка, продължително по цялата глава. Свалихме каските и пикелите настрани от нас и малко под ръба се свихме на топка. Тази поза я задържахме около 10 мин. Стана ни студено и решихме, че е „голям късмет“ да те удари светкавица и смело продължихме.

3-12
При достигането ни на заслон Вало все още имаше буря, а тока под каските ни тормозеше, макар и не толкова често. Самият заслон отвън е от метален обков и целия жужеше от електричество. Вътре изчакахме около 30мин. и бурята отмина.
По пътя надолу пътечката не си личеше добре заради суграшицата, а снегът леко се разтопи. Почивките не бяха чести, но умора имаше. Дом дю Гуте го подминахме и вече без котки по реброто и въжетата надолу към х.Тетрус. Палатката ни очакваше и дълбокия сън беше гарантиран.
Слизане от Мон Блан към Тетрус общо 7 часа.
Тръгнахме в 04:00ч. от Тетрус и в 21:00ч. се бяхме върнали, всичко – 17 часа.

Ако искате да си припомните с каква екипировка тръгнаха Михаела, Петър, Росен и Велислав, можете да прочетете предишната им публикация тук.