Не случайно Шампионската лига на УЕФА се счита за най-великия клубен турнир в света. През целия сезон най-изявените клубове на континента се борят за честта да се нарекат шампиони на Европа. Откакто е преименуван на Шампионска лига през 1992 година, турнирът има редица зрелищни финали, които предизвикват вълнение и спомени. В настоящата статия сме представили 5 от най-запомнящите се финални мачове за купата.
След като Байерн отбеляват в 83-ата минута, всички си мислят, че всичко е свършило, но 5 минути по-късно Дидие Дрогба отбелязва с глава и вкарва мача в продължение.
Възниква нова драма и в добавеното време – баварците печелят дузпа, но Петър Чех успява да спаси удара на Ариен Робен и дава шанс на отбора си да спечели. В крайна сметка Челси печелят мача с 4-3 след изпълнение на дузпи.
Атлетико Мадрид повеждат във 36-ата минута и започват да бранят самоотвержено резултата. Защитата им е непоколебима и почти успяват да запазят преднината си, но в добавеното време Серхио Рамос успява да изравни след изпълнение на корнер на Лука Модрич.
След този гол Атлетико капитулира и допуска още 3 гола в добавеното време.
В този ден и двата отбора показват открит и атакуващ футбол. Кристиано Роналдо отбелязва за 1-0 в 26 тата минута, но още преди почивката резултатът е изравнен след гол на Франк Лампард. Към края на добавеното време страстите се разгорещяват и Дидие Дргоба от Челси получава червен картон, след като удря Неманя Видич.
При изпълнението на дузпите Кристиано Роналдо изпуска, което дава възможност на Челси да грабнат трофея, ако успеят да вкарат останалите три дузпи. При изпълнението на последната обаче Джон Тери удря горната греда и в крайна сметка купата отива към Олд Трафорд.
Изключителна драма се разиграва пред повече от 90 000 души на стадион Ноу Камп. След пряк свободен удар Байерн открива резултата още в 8-ата минута. Резултатът се запазва до края на редовното време и точно когато всички си мислят, че всичко е приключило, Манчестър Юнайтед отбелязва два гола в добавеното време в 91 и 93 минута. В края на играта, преди двата гола на Юнайтед, президентът на УЕФА Ленарт Йохансон напуска мястото си и отива да се подготви за предаването на Европейската купа, вече украсена в цветовете на Байерн Мюнхен. Когато излиза от тунела след финалния сигнал, той е искрено изненадан: „Не мога да повярвам. Победителите плачат, а загубилите ликуват!”
Може би най-драматичният мач в историята на футбола. Отборът на Милан се счита за фаворит още преди началото на мача и започва играта със самочувствие на победител. Още в 1-вата минута капитанът на Милан – Паоло Малдини отбелязва за 0-1. До края на първото полувреме италианците тотално доминират на терена, като до почивката резултата е 0-3. Никой не знае какво се е случило в съблекалнята на Ливърпул през тази почивка, но през второто полувреме червените изправят на крака футболния свят, като отбелязват 3 попадения за 6 минути на считаната за най-добра в света по това време защита на Милан. 6 минути, които остават в историята и карат играчите на Милан да захвърлят сребърните си медали на игрището след края на мача.
След 3-3 в редовното време, английският отбор печели 5-ата си европейски купа след изпълнение на дузпи. Мачът става известен в медиите по света като „Чудото в Истанбул”.