От Декатлон до Монблан и Гран Парадизо: пътешествието (част 2)

От Декатлон до Монблан и Гран Парадизо: пътешествието (част 2)
24/10/2016 DecathlonBG

Пътеписът на нашите приключенци от Декатлон в Алпите идва към своя край. След като споделиха как са успели да покорят Монблан, остана да разкажат и за изкачването на Гран Парадисо. Вижте финала на историята им в поста по-долу. Публикуваме разказа от първо лице, защото никой редактор не може да предаде емоцията, както са ни я описали Михаела, Петър, Росен и Велислав. Приятно четене! 

Чао, Монблан!

img_1989

След изкачването на Монблан, връщането ни на следващия ден беше отчасти по маршрута на идване, но пропуснахме каменните сипеи и отвеси, по които сега щеше да се налага да слезем. Заобиколихме в посока крайната спирка на зъбчатата железница и известно време вървяхме по пътя й. Следваше дълго и приятно спускане обратно до Лез Уш. Отново ползвахме мястото до рекичката за лагер, проучвахме какво ще бъде времето през следващите дни и накъде да се насочим на следващия ден. Решихме да вземем окончателно решение след наспиване. Взехме по един душ, кой в реката, кой в близкия къмпинг и се пъхнахме в спалните чували. На следващия ден отидохме до туристическия център на Лез Уш, където разгледахме по-подробно прогнозата за времето и маршрути и взехме решение, че ще тръгнем наобратно, към италианската част на Алпите и ще се насочим към долината на Валсаваренке (Valsavarenche) и къмпинг Понт (Pont Breui), откъдето да предприемем изкачване на връх Гран Парадисо (Gran Paradiso, 4060m). Натоварихме се отново на колата, минахме обратно през Шамони и тунела, изпращани от извисилите се върхове и слънчево време.

Валсаваренке, идваме!

Пътят до Валсаваренке минава през няколко малки градчета и живописен планински път. Когато пристигнахме, се поогледахме за подходящо място за палатка някъде наблизо, но решихме, че ще ползваме услугите на къмпинга. Станахме около 2:00 през нощта, оправихме раниците, сложихме челниците и в 3:00 вече бяхме поели нагоре. За около два-три часа стигнахме до хижа Виторио Емануеле (Rifugio Vittorio Emanuele). Много хора планират изкачването на върха именно от тази хижа, нощуват в нея и рано сутрин тръгват. Малко преди хижата виждахме светлините от челници на вече тръгналите групи, а вътре, докато пийвахме чай, разбрахме колко много хора са се отправили нагоре по празните купички и чинийки по масите.
Пътят продължава през нестръмен скалист участък, покрай река, която често пъти трябваше да пресичаме, за да следваме пътя.

3-15

След скалите започва изкачването по ледника до върха. Тук вече сложихме котките и извадихме пикелите. През целия път до горе имаше ясно изразена пъртина и човек няма как да се изгуби. Вървенето беше сравнително леко, но продължително. По целия път, както и на върха, имаше доста хора. По обед вече бяхме горе. Самият връх представлява голяма купчина скали и на слизане ставаха доста задръствания, тъй като имаше групи от по 6-8 души вързани на една свръзка и опитвайки се да преодолеят стръмнините.

3-14

Връщането е по абсолютно същия път, като снегът стана малко кишав и мек, заради напичащото слънце. Въпреки него духаше студен вятър, който налагаше дреха на гърба. Прибрахме се в къмпинга около 17ч, следваше вкусна вечеря и като по поръчка точно бяхме приключили и се появи дъждът.

VIRB Picture

Времето за прибиране към България излезе доста по-дълго от на отиване, почти 30 часа и около 17:00 ч. минахме границата и влязохме в България. Всички нямахме търпение да се приберем – не че не бихме продължили пътуването, но бяхме уморени от път и жега и искахме да слезем вече от вторият ни дом – колата!

Ако сте пропуснали първата част от пътеписа за изкачването на Монблан, вижте я тук.

П.П. Не претендираме за абсолютна точност, откъм география, наименования, местоположение и т.н, всичко е видяно и разказано през нашите очи. Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно нарочна ;-) 
За финал няма да казваме нищо грандиозно, да описваме колко невероятно е било, как искаме пак да се върнем. Колкото и живописно да се описва едно пътуване, само чрез преживяването му може да се усети истинската наслада.
Искрено се надяваме да ви е било интересно, полезно, приятно, ако не друго, то поне снимките си ги бива! Чао от нас и до нови срещи !